Ezekiel 8

1 ^a В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога.

2 ^b И видях: и ето подобие (на мъж) , като че огнено, и от кръста и надолу – огън, а от кръста му и нагоре – като че сияние, като че светлина от пламък.

3 ^c И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Иерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване.

4 ^d И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето.

5 ^e И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността.

6 И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.

7 И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука.

8 И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата.

9 И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук.

10 ^f Влязох, и гледам, и ето – всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо.

11 ^g И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка – своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре.

12 ^h И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: „не ни вижда Господ, Господ остави тая земя“.

13 И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.

14 И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза,

15 и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.

16 ⁱ И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето.

17 И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си.

18 ^j Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, – не ще ги чуя.